Клисурски манастир "Св. Св. Кирил и Методий"

Клисурски манастир "Св. Св. Кирил и Методий" е действащ девически манастир. Той е четвъртия по големина манастир в България. Бил е център за духовен живот още по времето на Втората българска държава (1240 година). През 19 век светата обител бива напълно възстановена. Към нея се събира многобройно монашество. Клисурски манастир функционира като мъжка общежитиина света обител до 2008г., с последен игумен Архимандрит Антим. След това с благословението на Видински митрополит Дометиан, манастира бива населено от сестринство с майка игумения монахиня Таисия. В светата обител има иконописно ателие, в което сестринство изографисва икони по традицията на древната Охридска школа.

Лопушански манастир "Свети Йоан Предтеча"

Лопушанският манастир "Свети Йоан Предтеча" е български православен манастир. Лопушанският манастир е разположен в чипровския дял на Стара планина на 300 м. надморска височина в долината на река Дългоделска Огоста, между селата Помеждин, Меляне и Георги Дамяново (до 1958 г. с. Лопушна). Манастирът отстои на 21 км. от Монтана, на 30 км от Берковица и на 55 км западно от Враца. Манастирът впечатлява със своя градеж, пропорции, архитектура и каменни пластики. Храмът е посветен на св. Йоан Предтеча. Той съхранява един от най-красивите иконостаси в Северна България, истинска филигранна изработка в най-добрите традиции на Самоковската школа. Иконите са дело на братята Николай и Станислав Доспевски. Лопушанският манастир е национален паметник на културата.

Тодорини кукли

Тодорини кукли са група от 4 скалисти върха в Западна Стара планина, най-високият от които е с височина 1785 м. Намира се на 10 км югозападно от Вършец и на 6 км североизточно от прохода Петрохан. От върха се открива панорамна гледка към Ком на северозапад, Берковското поле и Монтана на север и Врачанския балкан на североизток. Северно от Тодорини кукли, на разстояние 5 км се намира Клисурският манастир. Туристически маршрути: От проход Петрохан, 2:00 часа. От прохода към върха се тръгва на изток през букова гора покрай хижа Петрохан, по червената маркировка на маршрута Ком - Емине. Излиза се на тревистото главно било и се върви на запад по колове зимна маркировка. При ридът на Тодорини кукли се отделя пътека на север към върховете. От Вършец, 4:00 часа, върхът е достъпен по няколко различни пътеки и коларски път. От Тодорини кукли може да се стигне до Клисурския манастир за около 2:30 часа.

Ски през зимата на връх "Ком"

Ком (2016 m) е връх в западната част на Стара планина, южно от град Берковица. Известен е още като Голям Ком. Ком и разположените източно от него по-ниски върхове Среден и Малък Ком формират рид с приблизително разположение запад-изток, заоблено тревисто било, стръмен каменист северен склон и полегат тревист южен склон. Най-внушителната гледка е на север от върха — виждат се Берковица, Берковското поле и отдалечените на 30 километра Монтана и язовир Огоста. Внушителната гледка от върха е вдъхновила писателя Иван Вазов за написването на стихотворението "На Ком". В негова чест в близост до котата при върха е поставена каменна плоча с барелеф на писателя и стихове от "На Ком". От връх Ком е началото на маршрута „Ком - Емине“ - българската отсечка на европейския туристически маршрут Е-3. От връх Ком започва ежегодното off road състезание "Ком — Емине".

Белоградчишки скали

Белоградчишките скали са скални фигури, високи до 200 m, разположени в Западния Предбалкан, близо до град Белоградчик. Образуват ивица с дължина 30 km и ширина до 3 km. Включени са в списъка на Стоте национални туристически обекта. Белоградчишките скали се състоят от три скални групи. Обявени са за природна забележителност през 1949 г. Така в продължение на милиони години се създали причудливите форми на Белоградчишките скали. В пясъчника и варовика се образували и над 100 пещери. Тези скални колони, образуват естествена крепост, чийто отбранителен потенциал е бил експлоатиран от древни времена.

Пещера Магурата

Магурата е сред най-красивите пещери в България. Намира се в Северозападна България, Западна Стара планина, близо до село Рабиша, на около 18 километра от град Белоградчик. Тя е сред най-големите пещери в България – общата дължина на галериите ѝ е 2,5 km. Най-голямото по площ вътрешно езеро в България се намира в непосредствена близост до пещерата – Рабишкото езеро. Пещерата и районът около нея са обявени за природна забележителност. В разклонение на пещерата се произвежда пенливо вино поради идеалните за това условия - много близки до тези в областта Шампания. В пещерата са открити кости от пещерна мечка, пещерна хиена и др. По стените могат да се видят рисунки от няколко исторически епохи. Най-ранните рисунки са от времето на късния палеолит, като има и от времето на неолита; най-новите са от бронзовата епоха и са рисувани между 3000 и 1200 г. пр.н.е. Рисунките изобразяват предимно ловни сцени.

Пещера Леденика

Леденика е пещера в Стара планина с множество галерии и интересни карстови форми — сталактити и сталагмити, формирани в продължение на хиляди години. Намира се в северозападния – Стрешерски дял на Врачанската планина, на 19 км от гр. Враца. Пещерата е дълга около 300 м и има десет зали, най-голямата от които е известна като Концертната зала. Температурата в пещерата варира от –7°С до 15°С, до 8°С във вътрешността. Влажността на въздуха е 92%. Някога пещерата е била пълна с вода, но постепенно водата е изчезнала и е останало само едно изключително малко езеро, наречено Езерото на желанията.

Риболов на Язовир Огоста

Огоста е язовир в Северозападна България, четвъртият по площ и втори по обем изкуствен водоем в страната. Събира водите на реките Огоста, Бързия и Златица, и се намира на 600 метра югозападно от крайните квартали на Монтана, на 60 метра над нивото на града. Водосборният басейн е с площ 948 км2, а самият язовир заема площ от 23,6 км2. Средногодишната водна маса е 384 млн. м3, а общият обем - 506 млн. м3. Идеален е за любителите на риболова, където спокойно може да ловите риба и да се любувате на красивите гледки около язовира.